Очаквайте скоро...
Лилия Петрова
Съвети за носене на сандали Думата за "сандали" не е гръцка, но се свързва с времената на Стара Гърция. Още през Ледената епоха хората са носели животински кожи. Груби обувки са ги защитавали от камъни и тръни през каменната ера. Скални рисунки свидетелстват за първите хора, носели животински кожи около стъпалата си. Дизайнът им е бил едновременно прост и практичен. Ремъци са прикрепяни към твърдата подметка са за защита. В древен Египет сандалите са били изработвани от папирус и палмови листа. Дървени сандали са правени в Индия, а в Китай и Япония е използвана оризова слама.
В крайна сметка обувките, и в частност сандалите, са създадени, за да бъдат удобни. Затова не бива да променяме изначалното им предназначение като носим неудобни и дори опасни за здравето модели обувки. Те трябва да създават комфорт на крака за дълго време, така че притежателят им да се чувства добре дори след изморителен ден на крак.
Не подценявайте избора на маратонки за тичане
За да можете да тренирате по най-ефективния начин и за да намалите риска от травми, трябва да се сдобиете с нови обувки предназначени специално за тичане.
Може би се изкушавате да си спестите средства и да започнете с някои стари маратонки, с които сте спортували и сте носили в ежедневието, но зарежете това изкушение. Обувките са от огромно значение за това колко ще се напряга най-напред стъпалото и от там нататък ще направляват цялото ви тяло по време на бягането.
Важното при избора на обувки е, че подметката трябва да е направена от материал, който да позволява свиването й, когато стъпвате с крака и отпускането и когато крака не е на земята.
Запомнете, че колкото повече килограми тежите, толкова по дебела трябва да е подметката. Принципното правило е да сменяте обувките си за бягане на всеки 800 – 1000 км, които сте избягали с тях.
Не робувайте на определена марка. Важно е маратонките или кецовете ви с които тичате да са ви удобни.
Ако имате плоско стъпало, трябва да носите специално направени подметки.
Има хора, които имат няколко чифта обувки за бягане и ги редуват. Това е неправилно, защото крака свиква с определена обувка, честата смяна на обувките само може да го натовари. По добре сменете обувките си с нови, след като стария чифт се износи.
Ако започнете да тренирате с обувки, които не са предназначени специално за бягане или са стари или некачествени, рискувате в най-добрия случай да напрягате краката си повече от необходимото, а в най-лошия някоя травма. А в крайна сметка идеята, с която най-вероятно ще започнете да бягате е да се чувствате по-добре.
Сп. "Форбс" направи списък с най-скъпите марки дамски и мъжки обувки
Ако не бяха кристалните пантофки, Пепеляшка все още щеше да мете камината, отбелязва сп. "Форбс"
Дамските обувки са особено важни - те не са просто вещ, която пази краката.
Ако не бяха кристалните пантофки, Пепеляшка все още щеше да мете камината, а красивият принц щеше да е насред тежък развод с една от доведените й сестри.
От бившата първа дама на Филипините Имелда Маркос (която притежава 1200 чифта обувки) до Кари Брадшоу от сериала "Сексът и градът" (в един от епизодите тя осъзнава, че би похарчила 40 000 долара за обувки, но не може да си купи апартамент) в света е пълно с жени, които с радост биха дали цяло състояние за хубави обувки.
Оказва се, че дрехите отдавна вече не са най-важната част от дамския гардероб: чантите и обувките се превърнаха в нещо като почерк - те са демонстрация на нашето благосъстояние и стил.
Но инвестирането в скъпи обувки има една много силна и практична страна: в повечето случаи, ако обувката е скъпа, значи е изработена от качествени материали и следователно ще издържи по-дълго време. Най-скъпи са обувки от редки кожи, например змийска или крокодилска.
Някои обувки имат апликации от скъпоценни камъни или пера, което също оскъпява, тъй като много често се използват редки пера, взети от резервите на къщите за висша мода.
Обувките на Роджър Вивиър например имат специфична извивка: начинът, на свързване на тока и петата е много сложен, така че в този случай, освен за материали на обувки, плащаме и за техническото решение.
Има немалко случаи, в които цената на обувката не се определя от нейната здравина, а от трудното й намиране.
Не на последно място, трябва да отбележим и колекционерите - често обувки се поставят зад витрина и никога не докосват ничий крак.
В класацията влиза стоката на най-популярните компании, производителки на обувки.
Челното място изданието е отредило за британската фирма "Ню енд Лингууд" (NewandLingwood.com). Тя е сред най-старите занимаващи се с производството на класически мъжки обувки и работи предимно по поръчка, и то от Америка.
Ръчната изработка на обувки и качествените материали са запазена марка за дизайнерите й. Клиентите на тази фирма могат да са сигурни, че притежават нещо уникално по рода си, твърди руският сайт за мода и стил FashionTime.ru.
Във врата на британците обаче диша френската обувна компания "Крокет енд Джоунс шуз" (CrockettandJones.co.uk), която също изработва авторски, според някои с нищо не сравними, мъжки боти.
За разлика от англичаните обаче французите работят за източния пазар. За японските бизнесмени например се е превърнало в традиция да си купуват обувки от "Крокет енд Джоунс шуз".
Уважаваните в обувния бизнес марки J.M. Weston и Jeffery-West също влизат в списъка на "Форбс".
Изчистената линия и изискаността на моделите покоряват силната половина на човечеството вече 113 години.
Британският обущар Джон Лоб (John Lobb) създава фирмата си не много отдавна. От 1976 г. неговите обувки са сред най-харесваните и желаните, още повече, че той си сътрудничи с модна къща "Хермес".
Така британецът става доста популярен не само на Острова, но и в Европа.
Модел на Tanino Crisci Италианското фирма Tanino Crisci's произвежда 25 000 чифта обувки на година. Но това, разбира се не говори за качеството и красотата, които гарантира на марката.
Според експерти в такива обувки всеки мъж се чувства като супермен, готов да извършва подвизи.
И така, в оспорваната борба за "най-добрите сред най-добрите" отново се оказаха класическите мъжки обувки.
Моделите с нисък ток и тъп нос остават най-популярни сред мъжете.
Брад Пит продуцира най-непредсказуемия англичанин Марк Хадън
Какво означава да си блестящ студент в Оксфорд, който зарязва всичко, за да се грижи за деца с увреждания? Това знае най-добре Марк Хадън - новата сензация в английската литература, който шокира критиците с пълната невъзможност да бъде причислен към какъвто и да било жанр. Самият Хадън също не се поддава на обичайните в такива случаи определения. Той отрича да е "переспективен автор", не държи и да е "млада надежда". Сравненията с някои знаменити писатели пък направо го хвърлят в ужас. Защото той държи само на едно - да съхрани магията на словото. "Няма нищо по-ценно от магията на въображението - пише той - за факта, че можем да прочетем няколко черни драскулки върху бял лист и изведнъж да усетим, че телата ни са останали някъде назад..."
Най-известната книга на Хадън - "Странна случка с куче през нощта" - бе преведена у нас през 2006 г., както и в още 30 държави. Поради големия интерес към нея в световен мащаб тя имаше още една премиера в Лондон - в рамките на Панаира на книгата този месец. Специално за читателите на "Стандарт" Марк Хадън разкри впечатленията си за България със съдействието на ИК "Унискорп".
"Пълно безчинство е това, което става с медицинските сестри в Либия - сподели той, - всъщност аз бих посетил страната ви, но страшно, ама
страшно много се страхувам
от летенето със самолет. Всъщност толкова ме е страх, че в близко бъдеще няма да посетя България (както и много други страни). До там може да се отиде и с влак, знам. А аз всъщност обичам дългите пътувания с влак. Но имаме две малки деца, а жена ми работи на пълен работен ден. Така че да тръгна с влак за София май няма да е много разумно... Иначе представата ми за България е свързана с Отоманската империя, Съветския блок, Европейския съюз... Освен за София съм чел за Пловдив и Варна. Между знаменитите българи са Кристо и Джон Атанасов, който е измислил компютъра. Знам също и за знаменитите оперни певци, големите спортни постижения в гимнастиката и вдигането на тежести..."
Амбицията да не се затваря само в една област е характерна за него още от студентските му години, когато учи английска литература в Оксфорд. След три семестъра на интелектуални дискусии и купони Марк Хадън решава да се занимава с нещо, което е свързано с нуждите на други хора, а не само с неговите собствени. "И за разнообразие, и за възстановяване на душевния си баланс", разказва той. Така се записва като доброволец в благотворителна организация и веднага е изпратен в малко градче в Уелс, където трябва да се грижи за Майкъл -
младеж, болен от множествена склероза. Това е един от моментите, които променят живота му - защото, както споделя по-късно, от този опит е разбрал много важни неща. Особено голямо значение отдава на идеята, че най-черните мигове в живота често са и най-смешните. А кои са неговите най-смешни моменти? "Не мисля, че някога съм сядал да ги класирам по този показател - отговаря Хадън и с присъщата си непринуденост продължава - но ясно си спомням един следобед в училище, когато бях на петнайсет години и накарах приятеля си Хюго така да се смеем, че чак повърна от смях. Бях страшно горд от това си постижение." Извън комичните случки писателят е категоричен, че трябва да се преодолеят предразсъдъците към пациентите с физически и умствени увреждания. Това може да стане само по един начин - с непрекъснат пряк контакт, взаимоотношения и общи действия. "Само това е решението при всички форми на предубеждение", допълни Хадън пред "Стандарт".
Освен с благотворителни проекти той се занимава и с филмирането на най-известния си роман "Странна случка с куче през нощта"
чийто герой Кристофър страда от Синдрома на Аспергер - форма на аутизъм. Продуцент на продукцията е Брад Пит, който бил силно впечатлен от книгата. Това обаче не е в състояние да възгордее Хадън. "Аз лично никога не съм се срещал с Брад Пит и няма да ми е кой знае колко мъчно, ако никога не се случи да седнем с него на чаша чай с кифличка. В живота има и други хубави неща, които можеш да си пожелаеш." За Марк това е не само писането, но и рисуването. Почитателите му го познават и от самостоятелните му изложби, и от радиопиесата му "Микросапун" по ББС, награждавана два пъти.
За да реализира всяка от идеите си, той прави списъци с нещата, които обича да прави, и по това си прилича със своя герой Кристофър, който признава, че обича да подготвя разписания за всичко, включително и за най-дребните въпроси. За разлика от мнозина писатели обаче, Хадън не се притеснява, че битовите проблеми
могат да "убият" въображението
което за него е най-силното оръжие. "Считам, че въображението може само да се грижи за себе си. Нали вече два-три милиона години се справя с проблемите на ежедневието, а аз не смятам ние да имаме по-малко въображение от прадедите си." Може би това е причината Хадън да смята всичко за илюзия. "Не съм се разделил с нито една илюзия през живота си и не смятам да се разделям с тях още дълго време." За неговата толерантност към хората и към света безспорно значение имат и многото книги, които е прочел. Най-силно му е повлияло обаче запознаването с "Произход на Вселената" от Албърт А. Хинкълбайн, която прочита едва на 8-годишна възраст.
Гладът му към книгите не се променя и днес, близо 37 години по-късно. "В романа "Да убиеш присмехулник" един от героите казва, че за да разбереш друго човешко същество, трябва да прекараш половин час в неговите обувки. Винаги съм бил подозрителен към автори, които имат т. нар. ясно послание. Но и не можеш да напишеш добър роман, ако не си съпричастен към героя си. Затова романите си остават един от най-добрите начини да разберем хора, които никога не сме срещали; един от най-кратките пътища към половината час, прекаран в нечии чужди обувки".
Именно по тази причина Марк Хадън е категоричен, че компютърната мишка никога не би могла да "изяде" книгата. "Книгата е най-хубавото нещо, изобретено в историята на човечеството. Тя е евтина, лесно възпроизвеждаща се, изключително удобна за носене и може да се чете навсякъде. Възможно е да те отведе и на Луната. Който и да е компютър може да бъде унищожен с един як ритник или ако го оставим няколко минути под дъжда."
в-к Стандарт
Да речем, че си купуваш обувки. Нови, лъскави, страхотни... впечалтена си от външния им вид и за това ги взимаш... пробваш ги за минута и уж са удобни... Минава време, вървиш дни на ред с тях и по някое време усещаш, че се образува мазол, неочаквано.. нали уж в магазина бяха тооооолкова удобни... Слагаш лепенка, обаче нямаш други и въпреки, че те наболява малко, все пак си ги носиш.... След време мазола минава, мястото там загрубява и престава да те боли... след още време и обувките се късат.
Следващ нов чифт обувки... Нови мазоли, на нови места...
Е, с любовта не е ли нещо такова? Осъзнаваш, че я има, когато започне да те боли, когато видиш, че не всичко е само хубаво, че трябва да изтраеш малко лошо, за да продължиш да се радваш на обувките... После се появява нова любов, която засяга нова, друга различна част от чувствата, защото онези, върху които е бил мазола, са се калили...
И кой е казал, че Любовта трябва винаги да ти е удобна? Има различни обувки, подходящи за различни пътища... Сам си правиш избора да поемеш риска да идеш на планина с токчета, само защото наистина искаш да си с определените обувки... сам си носиш и последствията, и емоциите.
Ние с теб сме си страшно удобни
знаем се от сто години.
Свършиха страстите ни греховни
отмина, отмина миналото ни.
Мен няма нужда да ме ухажваш,
въпреки, че все пак го правиш.
И двамата знаем какво е жажда
и как се утолява.
Знаем си и вкуса на целувките
и дребничките си измами.
Просто сме като чифт обувки
все си вървим двамата.
Обувките са най-важната част от вашата екипировка когато става въпрос за ходене в планината Те трябва да бъдат така избрани че да отговарят на вашите физически възможности, терена през който ще се преминава, тежестта им както и да отговарят на вашите собствени изисквания. Обувките са инвестиция. Избирането, изпробването, ''разработването'' и съхранението на вашите обувки ще ви помогне да ги имате за дълго време и ще увеличи максимално вашия комфорт.
Една от важните части на една обувка това е подметката. Избирането на обувка с мека или твърда подметка предопределя и предназначението на самата обувка. Тези обувки чиито подметки са твърди (Най-често са на фирмата лидер в тази област - Vibram) по принцип са предназначени за използване в зимни или полярни условия.
Платовете от които е изработена обувката също не са без значение. Най-добрият вариант е този при който се използват материали като Gore-Tex® . Той пропуска влагата от вътре навън, но не и в обратната посока, като това дава възможност на стъпалото да остане сухо и да ''диша'' по-добре.
Тръгвайки на планина ние трябва да имаме представа от това какъв е терена и какви са климатичните условия. Задължително обаче е при ходенето в планина независимо при какви условия ходим обувката да е висока. Високата обувка предпазна краката от най-честата травма, изкълчване или счупвания в областта на глезените.
Естествено за предпочитане е да имаме и летни и зимни обувки. Летните по-принцип са по-леки, по-ниски, с мека и съответно по-лека подметка, което ни дава допълнителен комфорт и по-малко натоварваме краката си.
Също така е важно да знаем точно каква е целта на ходенето ни. Ако е в зимни условия и ще ни се налага да катерим, с обувката трябва да може да се използват и ''котки''.
Правилното изпробване на обувката е основното. Различно е усещането когато изпробваме например обувката сутрин или следобед след дълго ходене. Желателно е да избираме обувката следобед. Също така сме длъжни да изпробваме обувката със дебел и тънък чорап поотделно и заедно. Олувките трябва да са ни удобни и комфортни, със леко напрежение при връзките, така че вие да можете да ги отпускате или стягате когато е необходимо. Добре стегната обувка е когато вътре в обувката можем да повдигнем петата не повече от 6 до 12 мм.
Разбира се, че могат да говорят. Когато една жена избира обувки, тя едва ли се замисля задълбочено точно какво иска да каже с тяхната визия, но някак си подсъзнателно уцелва контекста на цялостния си имидж. А те, обувките, казват много за своите съдържателки. Нека се вслушаме какво ни казват!
Ниските обувки, тип пантофки, казват, че тяхната съдържателка е нежна и крехка като пролетно цвете, лекичка като бебешки пух и невинна като утринна роса. Те няма как да придадат класа или изтънченост, нито пък да направят крака издължен и грациозен, но пък за сметка на това са максимално удобни и чаровни.
Обувките на висок и тънък ток крещят в полза на сексапила. Те неминуемо са най-дръзките и предизвикателните по рода си. Предпочитат еманципирани и горди жени, които знаят как да заявят за себе си. Тези обувки не позволяват да ги носи всеки, те предпочитат по-дългите крака и снажните дами.
Обувките на висок и дебел ток са по-непретенциозни. Те позволяват и на по-едри дами да ги носят, стоят елегантно и са много удобни. Говорят за добър стил и удобство. Повдигат и изправят стойката на гърба, издължават крака.
Маратонките, да, и те са вид обувки, казват за притежателите си, че те са спортни хора, които обичат винаги да им е удобно. Има маратонки за спортуване, но има и маратонки за красота. Последните са много на мода и са предпочитани от младите, игриви момичета, които още носят детското в себе си.
Черните обувки говорят за стил и класическа елегантност, докато червените обувки говорят за страст и дързост. Много шарените обувки, изпъстрени с камъчета, брокат, пайети и бродерия говорят за собственичките си, че са едни пораснали момичета или пък жени, желаещи да привлекат вниманието само върху краката си. Обувките с остър връх са за напористите и непреклонни дами, а обувките с тъп връх са за по-скромните и разумни дами. Ботите и полуботушките говорят за по-скромните си съдържателки, а пък високия ботуш е обувка за жената, която не се срамува да покаже крака си.
Каквато и обувка да изберем за себе си, трябва да се ръководим от едно правило - тя трябва да е на първо място удобна и на второ - да отразява настроението ни и разбирането ни за добра визия.
когато аз си търсех обувки - голям зор видях, те може би ми бяха най-сложното нещо, защото не исках да са остри и да са с много висок ток...успях да си намеря де :-[ но много трудно, а е много важно да са удобни обувките, защото цял ден на крака трябва да се издържи, и то с множество танци и хора ;D На мен даже и пришки не ми направиха, въпреки че преди това ги бях носила съвсем малко - няколко часа из нас. Така, че според мен на първо място трябва да се има предвид да са удобни, а после да са модерни - един съвет от мен
Добре де, ако ми облекът обувките с плат за да си подхождат на роклята. Трябват ли ми скъпи обувки.
ivet, ето едно предложение за облечени обувки
ivet_27, най-важното е да са ти удобни! а ако си с дълга рокля, те така и иначе няма да се виждат обувките, моите бяха нещо подобно като на снимката, само че се кръстосваха на глезена и не бяха много скъпи - нормална цена си имаха за обувки - около 35-40 лв
mariya, наистина са много семпли и гоини. Подобни са на тези, които публикувах малко по-горе. И ще станат да си ги носиш и след събитието
mariya, аз също държа обувките да са първо удобни. Тези, които си качила са много подходящи. Откъде си ги взе?
Ей, peshom, добри идеи даваш за обувчици, ето още едни и от мен, но ми изглеждат много елегантни, друг е въпросът колко ще са удобни
jeni, докато съм писала и си ме питала, ами взех ги от един булченски магазин до първата Годзила (въобще не помня как се казва), понеже доколкото помня си от Търговище и не знам доколко познаваш Варна...но това беше преди 2 години и половина, не знам как точно да ти обясня...като тръгнеш от Общината към Катедралата и е там, няма начин да не го намериш, по булеварда
Да, непременно ще потърся из Варна, по принцип знам къде се намира и катедралата и общината, така че щом е между тях ще го намеря. Благодаря много
На мен ето такива ми се струват доста удобни за великия ден, а и ще могат после без проблем да се носят, така ми се струва
А като се замисли човек - дали не може по чехлички през лятото да кара Кой ще те види с какво си под дългата рокля, а на мен най-удобно ми е с чехли...със сигурност ако нашата сватба беше лятна щях така да направя
mariya, ако си свикнала да носиш чехлички през лятото наистина би било по-удобно мисля Жалко, че вече си свършила тази работа
Така, днес използвах хубавото време и се разходих по магазините...че избрахме и дата - 28.05 И реших, че е крайно време да си харесам нещо конкретно, спрямо което да сравнявам, но ще трябва и до Варна да идем, в това Търговище нищо няма почти
Та харесах едни обувки, за 52 лв, нещо такова представляват, и ми изглеждат удобно, но как ви се струва цената?
jeni, цените са около 40-50 лв., така че мисля че цената им е добра
понеже ще бъда с нещо по-семпло - реших да бъда с нещо подобно, остана да ги намеря и по магазините, даже май изрязаните за лятото повече ми харесват, вие какво ще кажете момичета?
на мен по ми харесва отворения вариант mishle. Да си намеря обувки ще ми е най-трудно....по принцип винаги много трудно избирам обувките. Харесвам си много модели по булченските магазини, но ми се иска да си купя от обикновен магазин за обувки за да мога да си ги нося и след това.
mishle, и аз гласувам за отворения вариант изглеждат много практични и удобни, и със сигурност ще си ги носиш и след това
mishle, тези, които са тип "сандалки" са много готини Ние още не сме избрали точен ден за сватбата, но ще използвам хубавите пролетни дни да поразгледам магазините
ей това е интересно, но за да издържи на подобни токчета около 7-8 часа, булката бая опит трябва да има от преди това
като си спомня на сватбата на сестра ми колко и беше дълга роклята, а тя е по-висока от мен, обувките въобще не се виждаха....аз все се шегувах с нея че и маратонки да беше обула никой нямаше да забележи......
Хе, хе;)
Peshom, чехличките тип джапанка, които предлагаш Мимето да обуе вземи първо ти да ги пробваш
Че няма да ти кажа колко са неудобни и как кофти се впиват в крачето между двете пръстчета
Иначе и аз мисля да съм с изчистен сандал с не особено висок ток, но все ми се струва, че тези, които виждам по заведенията не са удобни
Ух... ами време е да тръгвам на лов за обувки, ама удобни трудна работа
Все ми се струва, че ше се мъча така или иначе с обувките
Примирила съм се
Ама ако някой знае из Варна някое хубаво заведение ПАРДОН магазинче
Да ми свирне
Ще цъфна на момента там
Абе от сандалки до сандалки има разлика, да ти кажа
Както и от пришка до пришка
Та... успех на всички с избора на УДОБНИ обувки